Постинг
02.10.2010 10:04 -
Монументализъм, култура и религиозност, или защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество
Монументализъм, култура и религиозност, или защо високата религиозност води до неграмотност, бедност, изостаналост и упадък на ниво общество
УВОД
Преди известно време бях пуснал подобна тема, която не предизвика почти никакви реакции, затова се надявам тази, синтезираща основните концепции, да бъде предизвика по-голям интерес.
Искам да започна с едно базисно разграничение между индивид и общество. Най-просто казано, обществото е система от индивиди, а индивидът е елемент на системата общество. Както е известно, системата винаги има свойства, различни от тези на отделните си елементи. Затова, едно явление, наблюдавано на ниво индивид, не винаги е същото на ниво общество. Мисля да дам няколко базисни примера.
Както е известно, човешкия организъм е съставен от клетки, които се размножават чрез делене. Събрани в система, наречена организъм, обаче, размножаването става по съвсем различен начин. Ако този принцип се отнесе към обществото, също могат да се дадат интересни примери. Например – всякакви патологични прояви, като убийства, изнасилвания, кражби, и тн..- са патологии на ниво индивид. На ниво общество те не се проявяват в същата степен, защото в никое общество не е прието убийците да са мнозинство, и никое общество не е съставено от патологични случаи. Трети пример засяга икономиката. Ако един човек може да събере 10 кг ябълки за един час, то пет души почти никога няма да съберат 50 кг за час, а най-вероятно по-малко. Защо е така е друг въпрос. Четвърти пример, който ми хрумва, е за напористостта и твърдостта на ниво индивид и ниво общество. Докато на ниво индивид основен фактор затова са гените, на ниво общество генетичното начало вече губи влиянието си е, и е изместено от други, социални, фактори, като например конкуренцията за ограничените ресурси.
Подобно е и отношението между религиозността на ниво индивид и ниво общество. На индивидуално ниво, високата религиозност в една от трите близкоизточни аврамистични религии, изобщо не налага задължително цитираните в заглавието на темата дефекти. Но на ниво общество почти винаги и безусловно силната религиозност води до нисък успех в училище, бедност, консерватизъм, икономическа и интелектуална изостаналост и бедност.
Тук отново трябва да се подчертае различието на ниво индивид и общество. Когато говорим за изостаналост, бедност и тн. на ниво общество, и връзката им с религиозността, тя също е на ниво общество. Т.е има общества, които са бедни, изостанали, и религиозни. Има и такива, които са богати, напреднали, отворени, динамични и нерелиозни. Но и в едните, и в другите, има отделни блестящи умове, писатели, учени и това на ниво индивид няма доказуема логическа (и статистическа) връзка с религиозността.
Когато говорим за поставения проблем, ведната се набиват на очи две очевидности.
1. Същестуват значителни различия в нивата на религиозност в една от трите авраамистични религии в отделните общества. С една дума, има общества, които традиционно са силно религиозни, и други, които традиционно не са и се отличават с определени нива на скепсис към всякакъв вид официлана иноктринация.
2. Съществува силна статистическа корелация между нивата на религиозност в едно общество, и БВП, икономическото му развитие, средния успех по природни науки в училище и цялостния консерватизъм. Тази корелация е негативна. Това означава, че обществата с висока религиозност имат нисък БВП, слаб среден успех в училище, икономическа и социална изостаналост и тн. като изброените показатели са задължително по-ниски от същите показатели за обществата, отличаващи се с ниска религиозност.
3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност. Съществува сериозна негативна корелация между нивата на религиозност в едно общество, и средния успех и коефициента на интелигентност на населението му.
Част 1. ИЗЛОЖЕНИЕ
1.1. Първото твърдение е лесно установимо. Изследванията, проведени през последното десетилетие, показват винаги една и съща картина. Като най-религиозни се определят африканците, арабите, жителите на близкия изток и пакистан, където силновярващите са между 98-100% от населението. Следва северната част на Латинска Америка, с изключение на Мексико, Бангладеш, Филипините и Индонезия, както и Турция, където като религиозни се определят между 85-95% от населението.
Сред богатите държави първенството по религиозност държат САЩ и Ирландия, където като религиозни се определят 60-70% от населението.
Най-ниски проценти се получават редовно в скандинавските страни, особено в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, както и Финландия, Франция, Чехия, Русия, България, прибалтийските страни, и югоизточна Азия, особено Китай, Виетнам, Корея, Япония, където религиозността е 30-40%, а често е около 10-20%. Като цяло в цяла западна европа в последните десетилетия има един ясен спад в религиозността.
Това в общи линии е географията на религиозността в света. Имаме два полюса – народи, отличаващи се с традиционно висока религиозност, и такива, за които е характерна традиционно ниска религиозност, като Япония, Корея, Скандинавските страни, или такива, отбелязали рязък спад в религиозността си през последните десетилетия, успоредно с тяхното забогатяване, като Испания, Чехия, както и Франция.
Кои са причините за тези различия. Традиционно се изтъкват два фактора – национално богатство и политическа система. Забогатяването води до повече възможности за личностно развитие и причинява по-нисък фатализъм, поради което жителите на богатите страни изпитват по-ниска нужда да се обръщат за надежда и упование към по-висши сили. Едно голямо изключение от това правило са САЩ и Ирландия, които по БВП на глава от населението се доближавата до Швеция и Япония, въпреки че двете двоики страни са на двата противоположни полюса на класацията по набожност. Както неведнъж съм казвал, САЩ и подобните тях култури, са изолирани културологически клъстъри, уникални по своето естество култури, те са винаги голямото изключение. Освен това, феномените за които говорим, са изключително сложни, обусловени от преплитането на множество културни особености, които взаимно се подсилват или неутрализират, и именно тяхното съчетание в САЩ превръща последните в световно изключение.
Говорейки за политическия строй, ще си позволя да отхвърля този фактор като решаващ за нивата на религиозност. Вярно е, че социализмът ограничи религията в Китай, Виетнам и Източна Европа, но кой би могъл да обясни, защо Швеция, Дания, Япония и Южна Корея са традиционно ниско в класациите по религиозност, въпреки че не са преживяли социализъм. Социалистическото минало не може и да обясни защо поляците, както и жителите на повечето кавказки и средноазиатски републики са далеч по-религиозни от българи, руси, латвийци и чехи. Въпреки жестокия си комунизъм, Куба също се отличава с високи нива на религиозност – насочена към всякакви традиционни култуве, духове, амулети, суеверия, но това се пролича доста ясно и при посещението на папата в Куба. За това говори и силно изразената религиозност на кубинските емигранти в САЩ.
В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не и русите, българите, украинците. В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците. В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не и германците, шведите, норвежците. В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността.
С прости думи, защо има бивши социалистически държави, които са религиозни, и такива, които не са? Очевидно тук социализмът не е решаващ фактор.
В тази част на изложението ще се огранича само до очертаване на проблема в най-широките му граници, а по-натам в отделна точка ще изясня механизма.
1.2. Връзката между култура и икономическо развитие е изключително интересен, но и сложен въпрос. Тук ще се концентрирам върху един от аспектите на културата, а именно връзката между религиозността на ниво общество, и богатството на една държава.
За да бъде анализът обективен, трябва да се изведат обективни показатели, по които се сравнява богатството на една страна.Основните показатели, които традиционно се използват, са ръст на икономическо развитие, и БВП на глава от населението, както и нарастване на БВП на глава от населението. От анализа ще изключа ръста на икономическо развитие, защото много бедни държави, започвайки от нулата, имат по-голям ръст от богатите западни, но това не означава, че техните граждани са по-богати. Като обективен показател за измерване на икономическото развитие на едно общество се налага нивото на доходите, респ. БВП на глава от населението, и ръста му в период от 20-30 години.
Ще си позволя да цитирам данни от 2008 г., преди началото на световната икономическа криза, тъй като в условия на криза и извънредна икономическа ситуация трудно биха могли да се сравняват трайни тенденции.
Нека хвърлим един поглед на държавите с най-висок БВП на глава от населението в света.
Първенците в класацията са Люксембург 111 000 долара на глава от населението, Норвегия с 94 000 долара на глава от населението, Швейцария с 64 000, Дания 62 000 , Швеция с 52 000, САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, които имат над 40 000 долара БВП на глава от населението, Япония около 38 000, Към тях се прибавят Германия, Белгия, Франция, Финландия, Франция, Италия които имат между 30 000-40 000 долара. Като богати общества се определят и някои близкоизточни петролни метрополии, като Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ, с БВП на глава от населението между 10 000 и 17 000 долара, в които все пак религиозността не е толкова силно застъпена, както в техните съседи, и към това може да се прибави наличието на огромни запаси от петрол. Днес Саудитска Арабия, която държи над 40 % от световните запаси на петрол има БВП на глава от населението, по-нисък от този в гърция. ОАЕ и Кувейт пък са малки държави с нисък прираст на населението и големи залежи на петрол, и тяхното икономическо положение отново би могло да се обясни с влиянието на различни природни или демографски фактори, и не толкова културни.
Нещата могат да се кажат и по друг начин. През 1900 г. Саудитска Арабия и Норвегия са еднакво бедни. През 2008 г. жителите на Саудитска Арабия живеят пет пъти по-бедно отколкото жителите на Норвегия, въпреки, че държат близо половината от световните залежи на петрол. Какво пречи на саудите да забогатеят поне колкото страните от средна европа, които дори нямат нужните ресурси – саудите са по-бедни дори и от гърците? При положение, че в последните няколко десетилетия стандарта на живот в саудитска Арабия дори е спаднал. По нива, Саудитска Арабия се доближава до Тирнидад и Тобаго. Смея да твърдя, че основната причина за тяхната бедност е религиозността им.
Ако изключим САЩ и другите англоезични страни, общото между всички останали първенци по богатство е, че са ниско в класациите по религиозност. Централноевропейските държави, като чехия, унгария и словакия, са по-богати от силнорелигиозната полша. Докато първите имат около 17 000 долара БВП на глава от населението, то Полша има под 13 000. В същото време нерелигиозна Словения вече се доближава по богатство до Гърция, като разликата е незначителна, 26 000 спрямо 30 000 и вероятно скоро ще я задмине, въпреки социалистическото си минало, и това само в последните петнайсетина години.
Положението с Гърция и португалия е много интересно. В Гърция, между 1950-1960 г. средногодишният прираст на БВП на глава от населението е 5%, а между 1960-1973 е бил 7%. Средногодишният темп на нарастване на БВП на глава между 1950-2000 г. е около 3.7%.
Средногодишният прираст на БВП на глава за Португалия и Испания между 1950-1998 г. е съответно 3.9% и 3.4%. За сравнение, същият показател за страни като Франция, Германия, Ирландия, Скандинавските страни и др. за същия период е между 7-8%. Това поставя Гърция, Португалия и Испания сред трите най-бедни стари членки на ЕС. С други думи, Гърция и Португалия се представят доста зле за стари членки на ЕС, непреживели комунизъм, с пазарна икономика.
Старите страни членки на ЕС са достигнали таваните на своето развитие – Гърция, както и Дания, са достигнали максимума на БВП, и въпреки това между тях стои пропаст. Между другото, по-вероятно е Дания или норвегия да вдигнат още повече стандарта си, отколкото Гърция да забогатее повече от това, което е сега.
Кое е общото между трите цитирани по-горе страни – Гърция, Португалия и Испания. Ами че те са и трите най-религиозни страни от старите страни членки на ЕС. Гърция, както и португалия, вече се застигат, а скоро и навярно ще бъдат задминати по ниво на БВП на глава от населението, от някои нови страни членки, като Словения, Естония, Ирландия, Чехия. За последните 25-30 години Гърция почти не е вдигнала стандарта си, и винаги стои на опашката в Европа.
Ако използваме данните за БВП на глава от населението между 1970-2005 г. може да се изчисли колко пъти е нараснало богатството на една държава в последните 35 години – UN statistics divison. Корелацията между БВП и измерението, за което говорим тук, а именно монумантализъм, е – 0.61**. Ако изключим богатите държави, с БВП над 2000 долара годишно на глава, корелацията става – 0.69**.
Данни за БВП на глава от населението за 2008 г на Световната Банка
Rank
Country
US$
1
Luxembourg
111,182
2
Norway
94,359
3
Switzerland
64,011
4
Ireland
63,178
5
Denmark
62,327
6
Iceland
52,549
7
Netherlands
52,322
8
Sweden
52,057
9
Finland
51,060
10
Austria
49,902
11
Australia
47,498
12
United States
46,716
13
Belgium
46,486
14
France
45,982
15
Germany
44,471
16
United Kingdom
43,089
17
Canada
42,031
18
Japan
38,443
19
Italy
38,309
20
Singapore
37,600
21
Spain
35,204
22
Greece
31,749
—
Hong Kong
30,862
23
New Zealand
30,614
24
Equatorial Guinea
28,111
25
Israel
27,299
26
Slovenia
26,784
27
Portugal
22,841
28
Czech Republic
20,760
29
The Bahamas
20,701
30
South Korea
19,115
31
Saudi Arabia
18,973
32
Trinidad and Tobago
17,861
33
Slovakia
17,565
34
Estonia
17,218
35
Libya
15,919
36
Croatia
15,636
37
Hungary
15,408
38
Latvia
14,909
39
Antigua and Barbuda
14,244
40
Lithuania
14,098
41
Poland
13,823
42
Russia
11,339
43
Venezuela
11,230
44
Saint Kitts and Nevis
11,020
45
Turkey
10,745
46
Mexico
10,211
47
Chile
10,112
48
Gabon
9,969
49
Seychelles
9,686
50
Uruguay
9,654
51
Romania
9,300
52
Palau
9,100
—
World
8,983
53
Kazakhstan
8,436
54
Brazil
8,400
55
Argentina
8,235
56
Montenegro
7,268
57
Malaysia
7,221
58
Lebanon
6,924
59
Mauritius
6,817
60
Serbia
6,811
61
Botswana
6,808
62
Panama
6,801
63
Costa Rica
6,590
64
Bulgaria
6,546
65
Belarus
6,229
66
Grenada
6,019
67
Saint Lucia
5,947
68
South Africa
5,685
69
Jamaica
5,604
70
Suriname
5,594
71
Saint Vincent and the Grenadines
5,450
72
Colombia
5,440
73
Iran
5,352
74
Azerbaijan
5,330
75
Algeria
5,060
76
Dominica
4,986
77
Bosnia and Herzegovina
4,891
78
Macedonia
4,672
79
Dominican Republic
4,654
80
Angola
4,627
81
Peru
4,419
82
Belize
4,395
83
Fiji
4,204
84
Maldives
4,065
85
Namibia
4,051
86
Albania
3,912
87
Ecuador
3,900
88
Ukraine
3,899
89
Tunisia
3,891
90
Armenia
3,873
91
Thailand
3,869
92
Turkmenistan
3,633
93
El Salvador
3,605
94
Cape Verde
3,467
95
Jordan
3,389
96
China, People"s Republic of
3,264
97
Republic of the Congo
2,960
98
Georgia
2,931
99
Samoa
2,874
100
Guatemala
2,850
101
Morocco
2,764
102
Marshall Islands
2,633
103
Syria
2,601
104
Paraguay
2,566
105
Tonga
2,538
106
Vanuatu
2,485
107
Indonesia
2,254
108
Swaziland
2,241
109
Micronesia
2,225
110
Sri Lanka
2,020
111
Mongolia
1,998
112
Egypt
1,997
113
Bhutan
1,978
114
Honduras
1,944
115
Philippines
1,847
116
Bolivia
1,722
117
Moldova
1,665
118
Guyana
1,518
119
Sudan
1,413
120
Nigeria
1,402
121
Kiribati
1,351
122
Solomon Islands
1,276
123
Papua New Guinea
1,267
124
Cameroon
1,238
125
Nicaragua
1,161
126
Yemen
1,153
127
Cфte d"Ivoire
1,137
128
Zambia
1,134
129
Sгo Tomй and Prнncipe
1,087
130
Senegal
1,082
131
India
1,068
132
Vietnam
1,052
133
Djibouti
1,032
134
Uzbekistan
1,022
135
Pakistan
1,013
136
Kenya
895
137
Mauritania
893
138
Kyrgyzstan
837
139
Laos
837
140
Comoros
823
141
Lesotho
804
142
Benin
771
143
Chad
755
144
Tajikistan
751
145
Haiti
711
146
Ghana
690
147
Mali
688
148
Cambodia
651
149
Burkina Faso
523
150
Bangladesh
494
151
Tanzania
482
152
The Gambia
471
153
Madagascar
469
154
Uganda
459
155
Rwanda
458
156
Timor-Leste
454
157
Mozambique
447
158
Central African Republic
445
159
Nepal
441
160
Togo
437
161
Guinea
434
162
Niger
365
163
Sierra Leone
351
164
Eritrea
331
165
Ethiopia
328
166
Malawi
299
167
Guinea-Bissau
273
168
Liberia
229
169
Democratic Republic of the Congo
180
170
Burundi
144
От всички тези статистики и данни се очертава географията на богатството по света. Общото, между страните, стоящи в зоната на високия БВП, и високите му средногодишни ръстове, са ниските нива на религиозност. Валидно е и обратното – страните с най-ниски нива на БВП на глава от населението са традиционно първенци по религиозност. С едно голямо изключение – САЩ, Ирландия, великобритания, австралия и нова зеландия, за които ще говоря специално.
1.3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност.
International study centеr of Boston University провежда представителни изследвания в над 80 страни по света, като мери средния успех в училище на децата от четвърти и осми клас по математика и естествени ануки. Резултатите от проведените досега изследвания са много подобни. Винаги на върха на класациите по математика са източноазиатските страни, чиите резултати са далеч над средните за света. Следват Белгия и холандия, някои източноевропейски страни и малайзия. Следват останалите европейски страни, вкл. България, 4 англоезичните страни, които са със средни стойности. В долната част на класациите са арабските и близкоизточните страни, Африка, Южна Америка и Саудитска Арабия.
Табл.2 Среден успех по математика на уеднаквени тестове за 8-ми клас в национално представителни училища. Непълна извадка на TIMSS
Сингапур 605
Ю.Корея 589
Хонгког 586
Тайван 585
Япония 570
Белгия 537
Холандия 536
Унгария 529
Естония 531
Русия, Латвия508
Словакия 507
Австралия 505
САЩ 504
Британия 498
Словения 493
Сърбия 487
България 476
Румъния 475
Норвегия 461
Индонезия 411
Тунис 410
Бахрейн 401
Мароко 387
Филипини 378
Саудитска Арабия 332
Гана 276
ЮАР 264
Класацията по успех в естествените науки е подобна. Илиза, че ако учениците в една държава се представят добре по математика, те са добри и по биология, физика и химия.
От пръв поглед е очевидно, че сред първенците в тези класации няма много бедни, а сред сибно изоставащите по успех има малко на брой богати. Връзката между образователен успех и национално богатство е очевидна и логична, но изобщо не обяснява всичко. Забележете, че България и Русия имат приблизително същия доход на глава от населението, както Тунис и Иран, малко по-бедни са от Чили и ЮАР, и са несравнимо по-бедни от Кипър и Саудитска Арабия., а да не говорим за Бахрейн. Въпреки това България и Русия се справят доста по-добре от всички тези по-богати от тях държави. Също така никой от шампионите по успех в училище източноазиатци – японци, корейци – не е по-богат от САЩ, Скандинавия или Австралия, даже напротив – Корея е много по-бедна от тях, а Тайван е на нивото на Испания.
Освен това изследователите от TIMSS са си дали труда да изучат различията в домашните образователни ресурси- т.е кой какви условия за учене вкъщи има. Чили попада в категорията на Тайван и Белгия, Хонгонг е при Тунис, ЮАР и Филипините, а Сингапур е до Йордания. Значи и домашните условия не обясняват почти нищо.
Нека споменем още есна класация. Става въпрос за Британския правителствен отдел, наричан UK Cabinet Office, Performance and Innovation Unit. Той представя информация за образователния успех на различните етнически групи в Обединеното Кралство между 1992-2005. В случая, всички ученици са при равни, британски условия, в богата западна страна. Въпреки това различията остават. През всички тези години на първо място са китайците и индийците, и то далеч пред всички останали. След тях се нареждат белите англичани. После идват бангладешците, пакистанците и чернокожите карибски емигранти. Подобно класиране по успех се наблюдава и в САЩ.
Дори и да се сравняват само деца от бедни семейства, отново китайците са далеч напред в класацията, следвани от индийците в британските училища.
Има и друг начин да се премери интелигентността на един народ. Това са тестовете за интелигентност.
В науката има много спорове за това, дали тестовете отразяват биологическите различия, особено ако става въпрос за групови разлики. Имат ли африканците някакъв биологически дефект, поради който се представят изкючително зле на тези тестове? Или са просто необразонани. Безспорно е обаче, че тези тестове за интелигентност показват същото, както и данните на TIMSS – страните с висок успех по математика в училище имат и високо IQ, и обратното.
Онези, които не вярват в тестовете за интелигентност, понеже не им се иска те да са показателни за ума им, няма как да обяснят съвпадението, без да признатя, че тестовете мерят нещо обективно.
Табл. 3 Среден успех от тестовете за интелигентност на населението (Непълна извадка на Lynn, Vanharen, T. 2004, IQ and welth of nations).
Хонгконг 107
Южна Корея 106
Япония 105
Белгия, Холандия 103
Китай, Братания 102
Полша 99
САЩ, Норвегия 98
Словакия, Русия 97
Словения 95
България 93
Малайзия 92
Тайланд 91
Турция 90
Мароко 85
Египет 83
Катар 77
Зимбабве 76
Кения, ЮАР, Танзания 72
Гана 71
Нигерия 67
Това е непълна извадка, която посочва горната част на класацията, средата и долната граница, в която стоят Гана и Нигерия.
Част. 2 Монументализъм
Тук е мястото да кажа няколко думи за културното измерение, което стои зад явленията, които очертахме. Нарича се монументализъм – monumentalism. В литературата се среща и под името стабилност-гъвкавост. Открито е от българския учен доц. Михайл Минков в книгата му What makes us different and similar, 2007, и официално прието от проф. Хофстеде и включено в схемата му.
Как точно е изведено и какво представлява, е тема на съвсем друга статия. Тук ще засегна само явленията, които влизат в това измерение. А това са
1. Чувство за личностна, национална, религиозна и тн. гордост (корелацията между измерението и явлението гордост е r=0.89**)
2. Ниски нива на самоубийства (r= - 0.77**)
3. Стабилност и постоянство на чувствата, мислите и поведенито (r=0.69**). За културите, характеризиращи се с високи нива по измерението монументализъм, е характерно абсолютиското мислене и стабилността и постоянството на Аза.
4. Много високи нива на религиозност (корелацията е изключително висока r=0.93**)
5. Висока склонност към междуличностно съревнование и себеизтъкване и доказване, противопоставящо се на сътрудничество и равенство в обществата с ниски нива на монументализъм. Корелациите варират от 0.66** до 0.94**.
6. Нисък среден успех в училище. Корелацията между монументализъм и успеха в училище по TIMSS е r= - 0.78**
7. Слабо икономическо развитие, особено при традиционно бедни страни. Корелацитя между индексите по монументализъм и БВП e – 0.69**
8. Задоволство от живота и безразличие към бедността.
С две думи, монументализмът се свързва със слаб успех в училище, ниско икономическо развитие, високи нива на религиозност, ниски нива на самоубийствата, високи нива на гордост, породена от всичко, изразена ориентация към съревнование, себедоказване, себеизтъкване, абсолютистко мислене и стабилност на Аза, на чувствата, мислите и поведението.
Наименованието на това измерение произлиза от факта, че то се свързва със стремежа човешката личност да бъде монолитна, стабилна, постоянна в мислите, чувствата и емоциите, като възможността за промяна на Аза е почти невъзможна – пряка функция от абсолютисткото мислене. На български вероятно един по коректен превод би бил – стабилност-гъвкавост, но аз представям измерението с оригиналния му термин.
Табл. 3 Индекси на монументализъм за 57 страни
1.Мароко 338
2.Египет 319
3. Йордания 316
4. Пуерто Рико 312
5.Венесуела 309
6.Ирак 307
7.Нигерия 306
8.Филипини 292
9.Салвадор 291
10. Иран 291
11.Танзания 284
12.Саудитска Арабия 281
13.Алжир 277
14.Мексико 270
15. Бангладеш 267
16. Бразилия 266
17.Пакистан 262
18.ЮАР 254
19. Колумбия 248
20. Индия 225
21. Уганда 224
22.Индонезия 223
23.Перу 221
24. Чили 213
25. Аржентина 207
26.САЩ 206
27. Аругуай 175
28. Албания 172
29. Румъния 171
30. Македония 166
31. канада 166
32. Австралия 163
33.Киргистан 162
34.Н. Зеландия 151
35. Виетнам 150
36. Испания 145
37. Сърбия 137
38. Хърватия 134
39. Босна 128
40.Сингапур 125
41.Молдова 123
42.Норвегия 117
43. Унгария 115
44.Финландия 113
45.Швеция 96
46.Черна гора 91
47. България 86
48. Латвия 77
49.Украйна 76
50.Русия 74
51. Беларус 74
52.Ю.корея 74
53. Естония 65
54. Литва 62
55. Тайван 56
56. Китай 52
57. Япония 46
Източник: “What makes us different, a new interpretation of the WVS and other cross-cultural data”, p.169-170, Minkov, M.
С една дума, страните, класирани високо по горната класация, се отличават с ниско икономическо развитие, слаб успех в училище, висока религиозност, високо чувство на гордост, стремеж към изтъкване и съревнование и абсолютистко мислене. Голямото изключение – САЩ, Канада, Великобритания – ще засегна отделно.
2.1. Стабилност и гъвкавост. Искам да обърна специално внимание на този аспект от културното измерение, за което говорим. Бих искал да цитирам абзац от книгата на проф. Минков (Минков, М. “Защо сме различни”, 2007 второ и преработено издание, стр. 155-156).
“Като цяло северноамериканците, арабите и другите народи с високи индекси по монументализъм, се описват като стабилни личности, с непроменливи постоянни характеристики, и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора, с непостоянни чувства или характер, и без твърди като скала убеждения и постоянни черти на характера, се считат за незрели и като цяло непълноценни. Като цяло, арабския свят и Пакистан и Иран имат още по-стабилен и непроменлив Аз, отколкото в САЩ.
При хората от азиатската група и източна европа, както и скандинавието и големи части от средна и западна европа обаче не е така. Те се описват като променливи и гъвкави индивиди, които нямат абсолютно стабилни характеристики и твърди убеждения, а се нагаждат към случая. Типичен пример за това са индийците, които се определят като “месоядни вегетарияаци”.
Като цяло, фундаменталното противопоставяне в смисъла стабилност-гъвкавост на Аза е между арабския свят – срещу Източна Азия и Индия.
За разлика от Япония, където човек има хонне – истинските чувства и мисли, и татемае – външна фасада за пред хората, което означава, че ако един японец ни се усмихва, това далеч не означава, че ни харесва и е доволен, а често е точно обратното, то в арабския свят такова разделение не се допуска категорично. Човешката личност трябва да бъде монолитна – стабилна и непроменлива, сякаш е от гранит.
Това разбиране за единството и постояноството на Аза е намерило изражение в религията, изкуството и традициите. Арабската цивилизация е негативно настроена към театъра, киното. Преструвката, дори на сцена, са силно нежелателни явления в арабската култура. Превръщанията в традиционния арабски фолклор, в приказките например, са винаги нещо лошо. Силно нежелателно явление в арабската култура е употребата на маска. Това е противоречие с изискването човек да е едноличен и еднакъв за постоянно. Поради тази причина в арабската култура има забрана за правене на портрети и дори снимки- всеки опит да се размножи Азът и всички имитации са силно нежелателни. Съществува и табу върху статуите. Статуята е нещо лошо, защото в деня на страшния съд ще се изпълни с душа и ще накаже хората. Изобщо всеки опит да се пресъздаде образа и да се изкриви първоначалната му идентичност е забранен. Забранена е и подмяната на Аза – не може да се носят перуки, не може жените да се лакират, не бива да си прави козметични операции. Всеки опит да се подмени идентитета или да се размножи Аза, е грях.
В исляма има един Бог – единствен и неделим. Той няма лица и образи, затова не може да се рисува. Най-тежкия грях в исляма да се твърди, че Аллах има много лица и образи. Затова мюсюлманите не могат да приемат христянското схващане за двете природи и трите лица на Бога.
Искам да подчертая, че гореописаните разбирания и културни особености са много стари. Повечето от тях са съществували преди появата на исляма – от поне няколко хиляди години – и са намерили израз в самата религия, т.е направили са я такава, каквато е. Тези базисни културни особености, които можем да наречем стабилност, са културната почва, база, върху която се изгражда исляма, но също и християнството и юдаизма.
Едно от доказателствата затова е, че открай време, от няколко хиляди години, в близкоизточните култури, създали по-късно трите авраамистични религии – битува схващането за Душата. Едно мъгляво понятие, което се съдържа и припокрива в АЗа. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на човека – тя запазва неговите характеристики завинаги, дори и след смъртта на тялото. Затова трите религии се стремят да спасят душата, не тялото.”
Каква е причината за формирането на тази културна особеност, не е много ясно.
2.2. Абсолютистко и холистично мислене. (Минков, М. “Защо сме различни”, 2007 второ и преработено издание, стр.162-163) “В културите, които се отличават с лична стабилност, постоянство на Аза, на чувствата и поведението, има склонност и към стабилност в мисленето. Има една единствена истина, и тя е онази, в която вярваме ние. От нея не може и не бива да има отклонения. Тази особеност е типична за трите близкоизточни религии, оформени от стабилността на Аза.
Такова мислене се нарича абсолютистко, или аналитично. При него нещата от света се делят на две възможности – добро и лошо, позволено и забранено, правилно и неправилно, вярно и невярно. Противоположностите се взаимоизключват и между тях не може да има помирение. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и вярно, и невярно. Тъй като човешката същност не може да включва противоположности, така е и за всички останали явления в света.
Това абсолютистко мислене, което е пряк резултат от стабилността на културата, е съществувало много преди появата на исляма. Доказателство затова е неговото наличие в по-древни религии, като тази на Египет, шумери, или юдеи.
Именно това абсолютистко мислене е оформило трите близкоизточни религии такива, каквито ги познаваме днес – догматични. Споменатите културни особености – стабилността на Аза и абсолютисткото мислене с една дума, са съществували много преди появата на трите близкоизточни религии и са намерили изражение в тях – направили са ги това, което са.
И за трите е важно да се вярна в абсолютно верни неща. Това е абсолютната истина, наречена откровение, която е дадена от Висша сила на хората, и обратното се отхвърля най-решително. Има само една единствена истина, и тя е това, което твърдим ние. Бог е такъв и такъв, а не друг. Този абсолютизъм се закрепва в догми, и всяко едно отклонение от догмата, колкото и минимално да е, често само една дума (примера с католическото филиокве) се заклеймява най-решително като ерес.
В исляма абсолютно всички дейности от живота – от разбирането за това какъв е Бог, до начина по който се коли пиле – са строго категоризирани в две взаимноизключващи се категории:
- Халал – позволено
- Харам – забранено, грях.
Например, може ли мъж да си боядиса косата. Оказва се, че е халал – може. Може ли мъж да носи златни накити – харам. Не може, грях е. “
Това се отнася за абсолютно всяка една дейност, всяка подробност от живота.
Ако някой има интерес към т.нар. ХАЛАЛ-ХАРАМ анализ и Хадитите, мога да направя отделна тема.
Подобни са и нещата в християнството, и в юдаизма.
Абсолютно нищо от горенаписаното не се отнася по никакъв начин към шинтоизма, будизма, индуизма, където няма никакви догми, правила, разбирания и тн. Бог и има, и няма. Бог е и такъв, и съвсем друг. На който както му харесва.
Спирам дотук.
Сега искам да обясня механизма на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност, задвижвани от културното измерение монументализъм.
Част 3. механизъм на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност
Във всичко, написано досега, стана дума за различията по света по отношение на религиозността, богатството и бедността, средния образователен успех в училище, както и есенцията на културното измерение, което стои зад всичко това – монументализъм или гъвкавост, и най-вече свързаните с него стабилност на Аза и стабилност на мисленето. Сега искам да представя логическата връзка между всичко това, начина, по който споменатите явления (религиозност, успех в училище, бедност) си взаимодействат, обуславят и реализират.
С две думи – как стабилният Аз, които се изразява и в стабилност на мисленето, води до висока религиозност в една от трите близкоизточни религии, до нисък успех в училище, и как двете неща съчетани предизвикват бедност на ниво общество.
И пак да подчертая, че стабилността на Аза и на мисленето, съществува като културна база, фундамент, още преди формирането на близкоизточните религии, и е основна причина тези религии да са такива, каквито са – абсолютистки. Кои са причините за формирането на тази стабилност като културна черта е трудно да се каже.
Стабилност на Аза и мисленето (монументализъм) – формиране на трите близкоизточни религии – следствия от това.
Механизъм на взаимодействие и обусловеност.
Много трудно е да се представи нагледно една толкова широка и фундаментална тема. Все пак, искам да започна от едни базисни взаимовръзки:
3.1. Стабилност на Аза и гордост. Стабилността на Аза, т.нар. монументализъм, води до високи нива на личностна и групова гордост, както и гордост, породена от каквото и да е – религиозна, расова, национална, личностна (високо самомнение). Основание за това твърдение ни дава факта, че географското разпределение на страни по културното измерение, за което говорим – стабилност – съвпада доста добре с разпределението по себеизтъкване, което сега няма да описвам. Културите, които са стабилни и с абсолютистко мислене, са ориентирани към себеизтъкване, себедоказване, междуличностно съревнование, и имат високо самомнение за себе си, и високи нива на гордост изобщо. Чисто теоретичен въпрос е, дали двете измерение – стабилност и себеизтъкване – могат следователно да се обединят в едно. Допълнителен фактор за това е и високата корелация, която съществува между стабилност като културно измерение, и явлението гордост (с други думи, гордостта има висока факторна тежест спрямо фактора стабилност) и се обуславя еднакво добре и от двете измерения.
Защо хората в обществата със стабилна култура имат висока гордост и самомнение. Ето първият механизъм в цялата тема, които въобще не е нещо сложно за разбиране. Хипотетичната връзка между двете явления е обяснена в редица психоложки анализи. Те обаче се занимават с този въпрос на равнището на индивида, не на цели общества, но хипотезата се оптвърждава от всичко, изложено дотук, и очевидно е валидна и на нивото на цели култури. Анализите почиват на следната логика.
Механизъм 1. “Ако вярваш, че имаш постоянен, стабилен и непроменлив Аз, много по-изгодно е за теб да се възприемаш в положителна светлина, да се харесваш и себеизтъкваш, доказваш, съревновавайки се с другите. Защото в противен случай би бил съсипан от мисълта, че не е възможно да подобриш недотам добрата си същност. “(Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.161)
“Ако обаче вярваш, че човешката същност е променлива и гъвкава, не е толкова трудно да се приеме, че далеч не си съвършен и имаш нужда от подобрение в най-различни отношение, пердимно чрез образование”. Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.162).
Тази логика е в сила и в същия смисъл и последователност и за цели общества, и сега ще разгледам последствията от това.
3.2. А именно: Механизъм 2. Стабилност и религиозност. “В култури, където преобладават схаващия за стабилността и постоянството на Аза, се очакват, създават, предпочитат и приемат философски и религиозни учения, които описват човешката идентичност именно като стабилна, непроменлива и вечна. Промяна в една или друга посока е възможна до известна степен, но дори и този, които е станал по-добър или по-лош, носи същата идентичност, има същия Аз. Това е и същността на трите близкоизточни религии, които обещавата точно такава вечност на Аза.
В култури, където човек се въприема като променливо създание, с гъвкави личностни характеристики и ненапълно идентичен на няккава постоянна личностна първооснова, не се очакват и нямат предпочитание към учения, които твърдят, че Азът е непроменлив и вечен. По-лесно се възприема идеята, че вечното движение носи непрекъсната промяна, нищо не се запазва вечно, промените обхващат всичко в света и в крайна сметка натрупването им води води до една съвсем нова идентичност и пълна неразпознаваемонст на старите. Поради тази причина религии като християнство и ислям трудно си порбиват път в страни като Япония, Корея, Китай и дори индия, въпреки силното мюсюлманско присъствие в част от страната.” (Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.169-170).
Съществува и друга корелация. Механизъм 3. “В обществата, в които хората вярват в стабилен Аз, са същесременно и склонни да се самовъзприемат в положителна светлина, много повече отколкото хората, вярващи в гъвкавостта на личността. Първите имат по-високо мнение за себе си и са по-самодоволни, харесват се повече. Нормално е хората в тези общества да ценят учения, които им убещават вечно запазване на този хубав Аз. Неслучайно страните с най-високите нива на гордост и себеизтъкване, са и най-религиозните.
Там където има обратното явление, религиозността в близкоизточната философия също е ниска. Идеята, че Азът е непостоянен и ще се разпадне необратимо, се приема по-лесно от хората в тези култури, тъй като те поначало се самохаресват по-малко. Затова те или традиционно клонят към атеизъм – като скандинавските култури – или ако имат гъвкаво холистично мислене, слидват учения, които са хибрид между религия и безбожие, като хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм, джаинизъм и тн. Ако пък обществата им са приели една от трите близкоизточни религии, съвсем нормално е да се отклоняват от догмите им – нещо типично на изток от пакистан.
И така изглежда, че религиозността е следствие на стабилния и непроменлив Аз, характерен за някои общества, околкото причина за съществуването на такъв Аз в тях. Ъщо така, склонностат към абсолютистко мислене в Близкия изток, което е много стара черта, е породила твърдите религиозни догми в ученията, призлезли оттам, а не обратното.” (Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.171)
3.3. Стабилност и отношение към промяната. Механизъм 4. “В култури и религии, които са със стабилен и вечен Аз, има и уклон към виждане на стабилност в явленията и скептицизъм към промяна. Отрича се еволюцията и като цяло промяната на с
УВОД
Преди известно време бях пуснал подобна тема, която не предизвика почти никакви реакции, затова се надявам тази, синтезираща основните концепции, да бъде предизвика по-голям интерес.
Искам да започна с едно базисно разграничение между индивид и общество. Най-просто казано, обществото е система от индивиди, а индивидът е елемент на системата общество. Както е известно, системата винаги има свойства, различни от тези на отделните си елементи. Затова, едно явление, наблюдавано на ниво индивид, не винаги е същото на ниво общество. Мисля да дам няколко базисни примера.
Както е известно, човешкия организъм е съставен от клетки, които се размножават чрез делене. Събрани в система, наречена организъм, обаче, размножаването става по съвсем различен начин. Ако този принцип се отнесе към обществото, също могат да се дадат интересни примери. Например – всякакви патологични прояви, като убийства, изнасилвания, кражби, и тн..- са патологии на ниво индивид. На ниво общество те не се проявяват в същата степен, защото в никое общество не е прието убийците да са мнозинство, и никое общество не е съставено от патологични случаи. Трети пример засяга икономиката. Ако един човек може да събере 10 кг ябълки за един час, то пет души почти никога няма да съберат 50 кг за час, а най-вероятно по-малко. Защо е така е друг въпрос. Четвърти пример, който ми хрумва, е за напористостта и твърдостта на ниво индивид и ниво общество. Докато на ниво индивид основен фактор затова са гените, на ниво общество генетичното начало вече губи влиянието си е, и е изместено от други, социални, фактори, като например конкуренцията за ограничените ресурси.
Подобно е и отношението между религиозността на ниво индивид и ниво общество. На индивидуално ниво, високата религиозност в една от трите близкоизточни аврамистични религии, изобщо не налага задължително цитираните в заглавието на темата дефекти. Но на ниво общество почти винаги и безусловно силната религиозност води до нисък успех в училище, бедност, консерватизъм, икономическа и интелектуална изостаналост и бедност.
Тук отново трябва да се подчертае различието на ниво индивид и общество. Когато говорим за изостаналост, бедност и тн. на ниво общество, и връзката им с религиозността, тя също е на ниво общество. Т.е има общества, които са бедни, изостанали, и религиозни. Има и такива, които са богати, напреднали, отворени, динамични и нерелиозни. Но и в едните, и в другите, има отделни блестящи умове, писатели, учени и това на ниво индивид няма доказуема логическа (и статистическа) връзка с религиозността.
Когато говорим за поставения проблем, ведната се набиват на очи две очевидности.
1. Същестуват значителни различия в нивата на религиозност в една от трите авраамистични религии в отделните общества. С една дума, има общества, които традиционно са силно религиозни, и други, които традиционно не са и се отличават с определени нива на скепсис към всякакъв вид официлана иноктринация.
2. Съществува силна статистическа корелация между нивата на религиозност в едно общество, и БВП, икономическото му развитие, средния успех по природни науки в училище и цялостния консерватизъм. Тази корелация е негативна. Това означава, че обществата с висока религиозност имат нисък БВП, слаб среден успех в училище, икономическа и социална изостаналост и тн. като изброените показатели са задължително по-ниски от същите показатели за обществата, отличаващи се с ниска религиозност.
3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност. Съществува сериозна негативна корелация между нивата на религиозност в едно общество, и средния успех и коефициента на интелигентност на населението му.
Част 1. ИЗЛОЖЕНИЕ
1.1. Първото твърдение е лесно установимо. Изследванията, проведени през последното десетилетие, показват винаги една и съща картина. Като най-религиозни се определят африканците, арабите, жителите на близкия изток и пакистан, където силновярващите са между 98-100% от населението. Следва северната част на Латинска Америка, с изключение на Мексико, Бангладеш, Филипините и Индонезия, както и Турция, където като религиозни се определят между 85-95% от населението.
Сред богатите държави първенството по религиозност държат САЩ и Ирландия, където като религиозни се определят 60-70% от населението.
Най-ниски проценти се получават редовно в скандинавските страни, особено в Швеция, Норвегия, Дания, Исландия, както и Финландия, Франция, Чехия, Русия, България, прибалтийските страни, и югоизточна Азия, особено Китай, Виетнам, Корея, Япония, където религиозността е 30-40%, а често е около 10-20%. Като цяло в цяла западна европа в последните десетилетия има един ясен спад в религиозността.
Това в общи линии е географията на религиозността в света. Имаме два полюса – народи, отличаващи се с традиционно висока религиозност, и такива, за които е характерна традиционно ниска религиозност, като Япония, Корея, Скандинавските страни, или такива, отбелязали рязък спад в религиозността си през последните десетилетия, успоредно с тяхното забогатяване, като Испания, Чехия, както и Франция.
Кои са причините за тези различия. Традиционно се изтъкват два фактора – национално богатство и политическа система. Забогатяването води до повече възможности за личностно развитие и причинява по-нисък фатализъм, поради което жителите на богатите страни изпитват по-ниска нужда да се обръщат за надежда и упование към по-висши сили. Едно голямо изключение от това правило са САЩ и Ирландия, които по БВП на глава от населението се доближавата до Швеция и Япония, въпреки че двете двоики страни са на двата противоположни полюса на класацията по набожност. Както неведнъж съм казвал, САЩ и подобните тях култури, са изолирани културологически клъстъри, уникални по своето естество култури, те са винаги голямото изключение. Освен това, феномените за които говорим, са изключително сложни, обусловени от преплитането на множество културни особености, които взаимно се подсилват или неутрализират, и именно тяхното съчетание в САЩ превръща последните в световно изключение.
Говорейки за политическия строй, ще си позволя да отхвърля този фактор като решаващ за нивата на религиозност. Вярно е, че социализмът ограничи религията в Китай, Виетнам и Източна Европа, но кой би могъл да обясни, защо Швеция, Дания, Япония и Южна Корея са традиционно ниско в класациите по религиозност, въпреки че не са преживяли социализъм. Социалистическото минало не може и да обясни защо поляците, както и жителите на повечето кавказки и средноазиатски републики са далеч по-религиозни от българи, руси, латвийци и чехи. Въпреки жестокия си комунизъм, Куба също се отличава с високи нива на религиозност – насочена към всякакви традиционни култуве, духове, амулети, суеверия, но това се пролича доста ясно и при посещението на папата в Куба. За това говори и силно изразената религиозност на кубинските емигранти в САЩ.
В лоното на православието силно религиозни са гърците и грузинците, но не и русите, българите, украинците. В рамките на католицизма силно религиозни са поляците, но не и техните съседи чехите, та дори и испанците. В рамките на протестанството днес като силно религиозни и то масово се определят американците , но не и германците, шведите, норвежците. В рамките на исляма силно религиозни са пакистанците, сирийците, но не и бангладешците, индонезийците, малайците и брунейците. Дори тази религия дава силни отклонения в религиозността.
С прости думи, защо има бивши социалистически държави, които са религиозни, и такива, които не са? Очевидно тук социализмът не е решаващ фактор.
В тази част на изложението ще се огранича само до очертаване на проблема в най-широките му граници, а по-натам в отделна точка ще изясня механизма.
1.2. Връзката между култура и икономическо развитие е изключително интересен, но и сложен въпрос. Тук ще се концентрирам върху един от аспектите на културата, а именно връзката между религиозността на ниво общество, и богатството на една държава.
За да бъде анализът обективен, трябва да се изведат обективни показатели, по които се сравнява богатството на една страна.Основните показатели, които традиционно се използват, са ръст на икономическо развитие, и БВП на глава от населението, както и нарастване на БВП на глава от населението. От анализа ще изключа ръста на икономическо развитие, защото много бедни държави, започвайки от нулата, имат по-голям ръст от богатите западни, но това не означава, че техните граждани са по-богати. Като обективен показател за измерване на икономическото развитие на едно общество се налага нивото на доходите, респ. БВП на глава от населението, и ръста му в период от 20-30 години.
Ще си позволя да цитирам данни от 2008 г., преди началото на световната икономическа криза, тъй като в условия на криза и извънредна икономическа ситуация трудно биха могли да се сравняват трайни тенденции.
Нека хвърлим един поглед на държавите с най-висок БВП на глава от населението в света.
Първенците в класацията са Люксембург 111 000 долара на глава от населението, Норвегия с 94 000 долара на глава от населението, Швейцария с 64 000, Дания 62 000 , Швеция с 52 000, САЩ, Канада, Австралия, Великобритания, които имат над 40 000 долара БВП на глава от населението, Япония около 38 000, Към тях се прибавят Германия, Белгия, Франция, Финландия, Франция, Италия които имат между 30 000-40 000 долара. Като богати общества се определят и някои близкоизточни петролни метрополии, като Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ, с БВП на глава от населението между 10 000 и 17 000 долара, в които все пак религиозността не е толкова силно застъпена, както в техните съседи, и към това може да се прибави наличието на огромни запаси от петрол. Днес Саудитска Арабия, която държи над 40 % от световните запаси на петрол има БВП на глава от населението, по-нисък от този в гърция. ОАЕ и Кувейт пък са малки държави с нисък прираст на населението и големи залежи на петрол, и тяхното икономическо положение отново би могло да се обясни с влиянието на различни природни или демографски фактори, и не толкова културни.
Нещата могат да се кажат и по друг начин. През 1900 г. Саудитска Арабия и Норвегия са еднакво бедни. През 2008 г. жителите на Саудитска Арабия живеят пет пъти по-бедно отколкото жителите на Норвегия, въпреки, че държат близо половината от световните залежи на петрол. Какво пречи на саудите да забогатеят поне колкото страните от средна европа, които дори нямат нужните ресурси – саудите са по-бедни дори и от гърците? При положение, че в последните няколко десетилетия стандарта на живот в саудитска Арабия дори е спаднал. По нива, Саудитска Арабия се доближава до Тирнидад и Тобаго. Смея да твърдя, че основната причина за тяхната бедност е религиозността им.
Ако изключим САЩ и другите англоезични страни, общото между всички останали първенци по богатство е, че са ниско в класациите по религиозност. Централноевропейските държави, като чехия, унгария и словакия, са по-богати от силнорелигиозната полша. Докато първите имат около 17 000 долара БВП на глава от населението, то Полша има под 13 000. В същото време нерелигиозна Словения вече се доближава по богатство до Гърция, като разликата е незначителна, 26 000 спрямо 30 000 и вероятно скоро ще я задмине, въпреки социалистическото си минало, и това само в последните петнайсетина години.
Положението с Гърция и португалия е много интересно. В Гърция, между 1950-1960 г. средногодишният прираст на БВП на глава от населението е 5%, а между 1960-1973 е бил 7%. Средногодишният темп на нарастване на БВП на глава между 1950-2000 г. е около 3.7%.
Средногодишният прираст на БВП на глава за Португалия и Испания между 1950-1998 г. е съответно 3.9% и 3.4%. За сравнение, същият показател за страни като Франция, Германия, Ирландия, Скандинавските страни и др. за същия период е между 7-8%. Това поставя Гърция, Португалия и Испания сред трите най-бедни стари членки на ЕС. С други думи, Гърция и Португалия се представят доста зле за стари членки на ЕС, непреживели комунизъм, с пазарна икономика.
Старите страни членки на ЕС са достигнали таваните на своето развитие – Гърция, както и Дания, са достигнали максимума на БВП, и въпреки това между тях стои пропаст. Между другото, по-вероятно е Дания или норвегия да вдигнат още повече стандарта си, отколкото Гърция да забогатее повече от това, което е сега.
Кое е общото между трите цитирани по-горе страни – Гърция, Португалия и Испания. Ами че те са и трите най-религиозни страни от старите страни членки на ЕС. Гърция, както и португалия, вече се застигат, а скоро и навярно ще бъдат задминати по ниво на БВП на глава от населението, от някои нови страни членки, като Словения, Естония, Ирландия, Чехия. За последните 25-30 години Гърция почти не е вдигнала стандарта си, и винаги стои на опашката в Европа.
Ако използваме данните за БВП на глава от населението между 1970-2005 г. може да се изчисли колко пъти е нараснало богатството на една държава в последните 35 години – UN statistics divison. Корелацията между БВП и измерението, за което говорим тук, а именно монумантализъм, е – 0.61**. Ако изключим богатите държави, с БВП над 2000 долара годишно на глава, корелацията става – 0.69**.
Данни за БВП на глава от населението за 2008 г на Световната Банка
Rank
Country
US$
1
Luxembourg
111,182
2
Norway
94,359
3
Switzerland
64,011
4
Ireland
63,178
5
Denmark
62,327
6
Iceland
52,549
7
Netherlands
52,322
8
Sweden
52,057
9
Finland
51,060
10
Austria
49,902
11
Australia
47,498
12
United States
46,716
13
Belgium
46,486
14
France
45,982
15
Germany
44,471
16
United Kingdom
43,089
17
Canada
42,031
18
Japan
38,443
19
Italy
38,309
20
Singapore
37,600
21
Spain
35,204
22
Greece
31,749
—
Hong Kong
30,862
23
New Zealand
30,614
24
Equatorial Guinea
28,111
25
Israel
27,299
26
Slovenia
26,784
27
Portugal
22,841
28
Czech Republic
20,760
29
The Bahamas
20,701
30
South Korea
19,115
31
Saudi Arabia
18,973
32
Trinidad and Tobago
17,861
33
Slovakia
17,565
34
Estonia
17,218
35
Libya
15,919
36
Croatia
15,636
37
Hungary
15,408
38
Latvia
14,909
39
Antigua and Barbuda
14,244
40
Lithuania
14,098
41
Poland
13,823
42
Russia
11,339
43
Venezuela
11,230
44
Saint Kitts and Nevis
11,020
45
Turkey
10,745
46
Mexico
10,211
47
Chile
10,112
48
Gabon
9,969
49
Seychelles
9,686
50
Uruguay
9,654
51
Romania
9,300
52
Palau
9,100
—
World
8,983
53
Kazakhstan
8,436
54
Brazil
8,400
55
Argentina
8,235
56
Montenegro
7,268
57
Malaysia
7,221
58
Lebanon
6,924
59
Mauritius
6,817
60
Serbia
6,811
61
Botswana
6,808
62
Panama
6,801
63
Costa Rica
6,590
64
Bulgaria
6,546
65
Belarus
6,229
66
Grenada
6,019
67
Saint Lucia
5,947
68
South Africa
5,685
69
Jamaica
5,604
70
Suriname
5,594
71
Saint Vincent and the Grenadines
5,450
72
Colombia
5,440
73
Iran
5,352
74
Azerbaijan
5,330
75
Algeria
5,060
76
Dominica
4,986
77
Bosnia and Herzegovina
4,891
78
Macedonia
4,672
79
Dominican Republic
4,654
80
Angola
4,627
81
Peru
4,419
82
Belize
4,395
83
Fiji
4,204
84
Maldives
4,065
85
Namibia
4,051
86
Albania
3,912
87
Ecuador
3,900
88
Ukraine
3,899
89
Tunisia
3,891
90
Armenia
3,873
91
Thailand
3,869
92
Turkmenistan
3,633
93
El Salvador
3,605
94
Cape Verde
3,467
95
Jordan
3,389
96
China, People"s Republic of
3,264
97
Republic of the Congo
2,960
98
Georgia
2,931
99
Samoa
2,874
100
Guatemala
2,850
101
Morocco
2,764
102
Marshall Islands
2,633
103
Syria
2,601
104
Paraguay
2,566
105
Tonga
2,538
106
Vanuatu
2,485
107
Indonesia
2,254
108
Swaziland
2,241
109
Micronesia
2,225
110
Sri Lanka
2,020
111
Mongolia
1,998
112
Egypt
1,997
113
Bhutan
1,978
114
Honduras
1,944
115
Philippines
1,847
116
Bolivia
1,722
117
Moldova
1,665
118
Guyana
1,518
119
Sudan
1,413
120
Nigeria
1,402
121
Kiribati
1,351
122
Solomon Islands
1,276
123
Papua New Guinea
1,267
124
Cameroon
1,238
125
Nicaragua
1,161
126
Yemen
1,153
127
Cфte d"Ivoire
1,137
128
Zambia
1,134
129
Sгo Tomй and Prнncipe
1,087
130
Senegal
1,082
131
India
1,068
132
Vietnam
1,052
133
Djibouti
1,032
134
Uzbekistan
1,022
135
Pakistan
1,013
136
Kenya
895
137
Mauritania
893
138
Kyrgyzstan
837
139
Laos
837
140
Comoros
823
141
Lesotho
804
142
Benin
771
143
Chad
755
144
Tajikistan
751
145
Haiti
711
146
Ghana
690
147
Mali
688
148
Cambodia
651
149
Burkina Faso
523
150
Bangladesh
494
151
Tanzania
482
152
The Gambia
471
153
Madagascar
469
154
Uganda
459
155
Rwanda
458
156
Timor-Leste
454
157
Mozambique
447
158
Central African Republic
445
159
Nepal
441
160
Togo
437
161
Guinea
434
162
Niger
365
163
Sierra Leone
351
164
Eritrea
331
165
Ethiopia
328
166
Malawi
299
167
Guinea-Bissau
273
168
Liberia
229
169
Democratic Republic of the Congo
180
170
Burundi
144
От всички тези статистики и данни се очертава географията на богатството по света. Общото, между страните, стоящи в зоната на високия БВП, и високите му средногодишни ръстове, са ниските нива на религиозност. Валидно е и обратното – страните с най-ниски нива на БВП на глава от населението са традиционно първенци по религиозност. С едно голямо изключение – САЩ, Ирландия, великобритания, австралия и нова зеландия, за които ще говоря специално.
1.3. Среден успех по природни науки, коефициент на интелигентност и религиозност.
International study centеr of Boston University провежда представителни изследвания в над 80 страни по света, като мери средния успех в училище на децата от четвърти и осми клас по математика и естествени ануки. Резултатите от проведените досега изследвания са много подобни. Винаги на върха на класациите по математика са източноазиатските страни, чиите резултати са далеч над средните за света. Следват Белгия и холандия, някои източноевропейски страни и малайзия. Следват останалите европейски страни, вкл. България, 4 англоезичните страни, които са със средни стойности. В долната част на класациите са арабските и близкоизточните страни, Африка, Южна Америка и Саудитска Арабия.
Табл.2 Среден успех по математика на уеднаквени тестове за 8-ми клас в национално представителни училища. Непълна извадка на TIMSS
Сингапур 605
Ю.Корея 589
Хонгког 586
Тайван 585
Япония 570
Белгия 537
Холандия 536
Унгария 529
Естония 531
Русия, Латвия508
Словакия 507
Австралия 505
САЩ 504
Британия 498
Словения 493
Сърбия 487
България 476
Румъния 475
Норвегия 461
Индонезия 411
Тунис 410
Бахрейн 401
Мароко 387
Филипини 378
Саудитска Арабия 332
Гана 276
ЮАР 264
Класацията по успех в естествените науки е подобна. Илиза, че ако учениците в една държава се представят добре по математика, те са добри и по биология, физика и химия.
От пръв поглед е очевидно, че сред първенците в тези класации няма много бедни, а сред сибно изоставащите по успех има малко на брой богати. Връзката между образователен успех и национално богатство е очевидна и логична, но изобщо не обяснява всичко. Забележете, че България и Русия имат приблизително същия доход на глава от населението, както Тунис и Иран, малко по-бедни са от Чили и ЮАР, и са несравнимо по-бедни от Кипър и Саудитска Арабия., а да не говорим за Бахрейн. Въпреки това България и Русия се справят доста по-добре от всички тези по-богати от тях държави. Също така никой от шампионите по успех в училище източноазиатци – японци, корейци – не е по-богат от САЩ, Скандинавия или Австралия, даже напротив – Корея е много по-бедна от тях, а Тайван е на нивото на Испания.
Освен това изследователите от TIMSS са си дали труда да изучат различията в домашните образователни ресурси- т.е кой какви условия за учене вкъщи има. Чили попада в категорията на Тайван и Белгия, Хонгонг е при Тунис, ЮАР и Филипините, а Сингапур е до Йордания. Значи и домашните условия не обясняват почти нищо.
Нека споменем още есна класация. Става въпрос за Британския правителствен отдел, наричан UK Cabinet Office, Performance and Innovation Unit. Той представя информация за образователния успех на различните етнически групи в Обединеното Кралство между 1992-2005. В случая, всички ученици са при равни, британски условия, в богата западна страна. Въпреки това различията остават. През всички тези години на първо място са китайците и индийците, и то далеч пред всички останали. След тях се нареждат белите англичани. После идват бангладешците, пакистанците и чернокожите карибски емигранти. Подобно класиране по успех се наблюдава и в САЩ.
Дори и да се сравняват само деца от бедни семейства, отново китайците са далеч напред в класацията, следвани от индийците в британските училища.
Има и друг начин да се премери интелигентността на един народ. Това са тестовете за интелигентност.
В науката има много спорове за това, дали тестовете отразяват биологическите различия, особено ако става въпрос за групови разлики. Имат ли африканците някакъв биологически дефект, поради който се представят изкючително зле на тези тестове? Или са просто необразонани. Безспорно е обаче, че тези тестове за интелигентност показват същото, както и данните на TIMSS – страните с висок успех по математика в училище имат и високо IQ, и обратното.
Онези, които не вярват в тестовете за интелигентност, понеже не им се иска те да са показателни за ума им, няма как да обяснят съвпадението, без да признатя, че тестовете мерят нещо обективно.
Табл. 3 Среден успех от тестовете за интелигентност на населението (Непълна извадка на Lynn, Vanharen, T. 2004, IQ and welth of nations).
Хонгконг 107
Южна Корея 106
Япония 105
Белгия, Холандия 103
Китай, Братания 102
Полша 99
САЩ, Норвегия 98
Словакия, Русия 97
Словения 95
България 93
Малайзия 92
Тайланд 91
Турция 90
Мароко 85
Египет 83
Катар 77
Зимбабве 76
Кения, ЮАР, Танзания 72
Гана 71
Нигерия 67
Това е непълна извадка, която посочва горната част на класацията, средата и долната граница, в която стоят Гана и Нигерия.
Част. 2 Монументализъм
Тук е мястото да кажа няколко думи за културното измерение, което стои зад явленията, които очертахме. Нарича се монументализъм – monumentalism. В литературата се среща и под името стабилност-гъвкавост. Открито е от българския учен доц. Михайл Минков в книгата му What makes us different and similar, 2007, и официално прието от проф. Хофстеде и включено в схемата му.
Как точно е изведено и какво представлява, е тема на съвсем друга статия. Тук ще засегна само явленията, които влизат в това измерение. А това са
1. Чувство за личностна, национална, религиозна и тн. гордост (корелацията между измерението и явлението гордост е r=0.89**)
2. Ниски нива на самоубийства (r= - 0.77**)
3. Стабилност и постоянство на чувствата, мислите и поведенито (r=0.69**). За културите, характеризиращи се с високи нива по измерението монументализъм, е характерно абсолютиското мислене и стабилността и постоянството на Аза.
4. Много високи нива на религиозност (корелацията е изключително висока r=0.93**)
5. Висока склонност към междуличностно съревнование и себеизтъкване и доказване, противопоставящо се на сътрудничество и равенство в обществата с ниски нива на монументализъм. Корелациите варират от 0.66** до 0.94**.
6. Нисък среден успех в училище. Корелацията между монументализъм и успеха в училище по TIMSS е r= - 0.78**
7. Слабо икономическо развитие, особено при традиционно бедни страни. Корелацитя между индексите по монументализъм и БВП e – 0.69**
8. Задоволство от живота и безразличие към бедността.
С две думи, монументализмът се свързва със слаб успех в училище, ниско икономическо развитие, високи нива на религиозност, ниски нива на самоубийствата, високи нива на гордост, породена от всичко, изразена ориентация към съревнование, себедоказване, себеизтъкване, абсолютистко мислене и стабилност на Аза, на чувствата, мислите и поведението.
Наименованието на това измерение произлиза от факта, че то се свързва със стремежа човешката личност да бъде монолитна, стабилна, постоянна в мислите, чувствата и емоциите, като възможността за промяна на Аза е почти невъзможна – пряка функция от абсолютисткото мислене. На български вероятно един по коректен превод би бил – стабилност-гъвкавост, но аз представям измерението с оригиналния му термин.
Табл. 3 Индекси на монументализъм за 57 страни
1.Мароко 338
2.Египет 319
3. Йордания 316
4. Пуерто Рико 312
5.Венесуела 309
6.Ирак 307
7.Нигерия 306
8.Филипини 292
9.Салвадор 291
10. Иран 291
11.Танзания 284
12.Саудитска Арабия 281
13.Алжир 277
14.Мексико 270
15. Бангладеш 267
16. Бразилия 266
17.Пакистан 262
18.ЮАР 254
19. Колумбия 248
20. Индия 225
21. Уганда 224
22.Индонезия 223
23.Перу 221
24. Чили 213
25. Аржентина 207
26.САЩ 206
27. Аругуай 175
28. Албания 172
29. Румъния 171
30. Македония 166
31. канада 166
32. Австралия 163
33.Киргистан 162
34.Н. Зеландия 151
35. Виетнам 150
36. Испания 145
37. Сърбия 137
38. Хърватия 134
39. Босна 128
40.Сингапур 125
41.Молдова 123
42.Норвегия 117
43. Унгария 115
44.Финландия 113
45.Швеция 96
46.Черна гора 91
47. България 86
48. Латвия 77
49.Украйна 76
50.Русия 74
51. Беларус 74
52.Ю.корея 74
53. Естония 65
54. Литва 62
55. Тайван 56
56. Китай 52
57. Япония 46
Източник: “What makes us different, a new interpretation of the WVS and other cross-cultural data”, p.169-170, Minkov, M.
С една дума, страните, класирани високо по горната класация, се отличават с ниско икономическо развитие, слаб успех в училище, висока религиозност, високо чувство на гордост, стремеж към изтъкване и съревнование и абсолютистко мислене. Голямото изключение – САЩ, Канада, Великобритания – ще засегна отделно.
2.1. Стабилност и гъвкавост. Искам да обърна специално внимание на този аспект от културното измерение, за което говорим. Бих искал да цитирам абзац от книгата на проф. Минков (Минков, М. “Защо сме различни”, 2007 второ и преработено издание, стр. 155-156).
“Като цяло северноамериканците, арабите и другите народи с високи индекси по монументализъм, се описват като стабилни личности, с непроменливи постоянни характеристики, и ясно оформена същност, която не зависи от обстоятелствата. Променливите хора, с непостоянни чувства или характер, и без твърди като скала убеждения и постоянни черти на характера, се считат за незрели и като цяло непълноценни. Като цяло, арабския свят и Пакистан и Иран имат още по-стабилен и непроменлив Аз, отколкото в САЩ.
При хората от азиатската група и източна европа, както и скандинавието и големи части от средна и западна европа обаче не е така. Те се описват като променливи и гъвкави индивиди, които нямат абсолютно стабилни характеристики и твърди убеждения, а се нагаждат към случая. Типичен пример за това са индийците, които се определят като “месоядни вегетарияаци”.
Като цяло, фундаменталното противопоставяне в смисъла стабилност-гъвкавост на Аза е между арабския свят – срещу Източна Азия и Индия.
За разлика от Япония, където човек има хонне – истинските чувства и мисли, и татемае – външна фасада за пред хората, което означава, че ако един японец ни се усмихва, това далеч не означава, че ни харесва и е доволен, а често е точно обратното, то в арабския свят такова разделение не се допуска категорично. Човешката личност трябва да бъде монолитна – стабилна и непроменлива, сякаш е от гранит.
Това разбиране за единството и постояноството на Аза е намерило изражение в религията, изкуството и традициите. Арабската цивилизация е негативно настроена към театъра, киното. Преструвката, дори на сцена, са силно нежелателни явления в арабската култура. Превръщанията в традиционния арабски фолклор, в приказките например, са винаги нещо лошо. Силно нежелателно явление в арабската култура е употребата на маска. Това е противоречие с изискването човек да е едноличен и еднакъв за постоянно. Поради тази причина в арабската култура има забрана за правене на портрети и дори снимки- всеки опит да се размножи Азът и всички имитации са силно нежелателни. Съществува и табу върху статуите. Статуята е нещо лошо, защото в деня на страшния съд ще се изпълни с душа и ще накаже хората. Изобщо всеки опит да се пресъздаде образа и да се изкриви първоначалната му идентичност е забранен. Забранена е и подмяната на Аза – не може да се носят перуки, не може жените да се лакират, не бива да си прави козметични операции. Всеки опит да се подмени идентитета или да се размножи Аза, е грях.
В исляма има един Бог – единствен и неделим. Той няма лица и образи, затова не може да се рисува. Най-тежкия грях в исляма да се твърди, че Аллах има много лица и образи. Затова мюсюлманите не могат да приемат христянското схващане за двете природи и трите лица на Бога.
Искам да подчертая, че гореописаните разбирания и културни особености са много стари. Повечето от тях са съществували преди появата на исляма – от поне няколко хиляди години – и са намерили израз в самата религия, т.е направили са я такава, каквато е. Тези базисни културни особености, които можем да наречем стабилност, са културната почва, база, върху която се изгражда исляма, но също и християнството и юдаизма.
Едно от доказателствата затова е, че открай време, от няколко хиляди години, в близкоизточните култури, създали по-късно трите авраамистични религии – битува схващането за Душата. Едно мъгляво понятие, което се съдържа и припокрива в АЗа. Душата е пазител на индивидуалната идентичност на човека – тя запазва неговите характеристики завинаги, дори и след смъртта на тялото. Затова трите религии се стремят да спасят душата, не тялото.”
Каква е причината за формирането на тази културна особеност, не е много ясно.
2.2. Абсолютистко и холистично мислене. (Минков, М. “Защо сме различни”, 2007 второ и преработено издание, стр.162-163) “В културите, които се отличават с лична стабилност, постоянство на Аза, на чувствата и поведението, има склонност и към стабилност в мисленето. Има една единствена истина, и тя е онази, в която вярваме ние. От нея не може и не бива да има отклонения. Тази особеност е типична за трите близкоизточни религии, оформени от стабилността на Аза.
Такова мислене се нарича абсолютистко, или аналитично. При него нещата от света се делят на две възможности – добро и лошо, позволено и забранено, правилно и неправилно, вярно и невярно. Противоположностите се взаимоизключват и между тях не може да има помирение. Едно и също нещо не може да бъде едновременно и вярно, и невярно. Тъй като човешката същност не може да включва противоположности, така е и за всички останали явления в света.
Това абсолютистко мислене, което е пряк резултат от стабилността на културата, е съществувало много преди появата на исляма. Доказателство затова е неговото наличие в по-древни религии, като тази на Египет, шумери, или юдеи.
Именно това абсолютистко мислене е оформило трите близкоизточни религии такива, каквито ги познаваме днес – догматични. Споменатите културни особености – стабилността на Аза и абсолютисткото мислене с една дума, са съществували много преди появата на трите близкоизточни религии и са намерили изражение в тях – направили са ги това, което са.
И за трите е важно да се вярна в абсолютно верни неща. Това е абсолютната истина, наречена откровение, която е дадена от Висша сила на хората, и обратното се отхвърля най-решително. Има само една единствена истина, и тя е това, което твърдим ние. Бог е такъв и такъв, а не друг. Този абсолютизъм се закрепва в догми, и всяко едно отклонение от догмата, колкото и минимално да е, често само една дума (примера с католическото филиокве) се заклеймява най-решително като ерес.
В исляма абсолютно всички дейности от живота – от разбирането за това какъв е Бог, до начина по който се коли пиле – са строго категоризирани в две взаимноизключващи се категории:
- Халал – позволено
- Харам – забранено, грях.
Например, може ли мъж да си боядиса косата. Оказва се, че е халал – може. Може ли мъж да носи златни накити – харам. Не може, грях е. “
Това се отнася за абсолютно всяка една дейност, всяка подробност от живота.
Ако някой има интерес към т.нар. ХАЛАЛ-ХАРАМ анализ и Хадитите, мога да направя отделна тема.
Подобни са и нещата в християнството, и в юдаизма.
Абсолютно нищо от горенаписаното не се отнася по никакъв начин към шинтоизма, будизма, индуизма, където няма никакви догми, правила, разбирания и тн. Бог и има, и няма. Бог е и такъв, и съвсем друг. На който както му харесва.
Спирам дотук.
Сега искам да обясня механизма на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност, задвижвани от културното измерение монументализъм.
Част 3. механизъм на взаимодействие между високата религиозност, ниската образованост и слабия икономически растеж и бедност
Във всичко, написано досега, стана дума за различията по света по отношение на религиозността, богатството и бедността, средния образователен успех в училище, както и есенцията на културното измерение, което стои зад всичко това – монументализъм или гъвкавост, и най-вече свързаните с него стабилност на Аза и стабилност на мисленето. Сега искам да представя логическата връзка между всичко това, начина, по който споменатите явления (религиозност, успех в училище, бедност) си взаимодействат, обуславят и реализират.
С две думи – как стабилният Аз, които се изразява и в стабилност на мисленето, води до висока религиозност в една от трите близкоизточни религии, до нисък успех в училище, и как двете неща съчетани предизвикват бедност на ниво общество.
И пак да подчертая, че стабилността на Аза и на мисленето, съществува като културна база, фундамент, още преди формирането на близкоизточните религии, и е основна причина тези религии да са такива, каквито са – абсолютистки. Кои са причините за формирането на тази стабилност като културна черта е трудно да се каже.
Стабилност на Аза и мисленето (монументализъм) – формиране на трите близкоизточни религии – следствия от това.
Механизъм на взаимодействие и обусловеност.
Много трудно е да се представи нагледно една толкова широка и фундаментална тема. Все пак, искам да започна от едни базисни взаимовръзки:
3.1. Стабилност на Аза и гордост. Стабилността на Аза, т.нар. монументализъм, води до високи нива на личностна и групова гордост, както и гордост, породена от каквото и да е – религиозна, расова, национална, личностна (високо самомнение). Основание за това твърдение ни дава факта, че географското разпределение на страни по културното измерение, за което говорим – стабилност – съвпада доста добре с разпределението по себеизтъкване, което сега няма да описвам. Културите, които са стабилни и с абсолютистко мислене, са ориентирани към себеизтъкване, себедоказване, междуличностно съревнование, и имат високо самомнение за себе си, и високи нива на гордост изобщо. Чисто теоретичен въпрос е, дали двете измерение – стабилност и себеизтъкване – могат следователно да се обединят в едно. Допълнителен фактор за това е и високата корелация, която съществува между стабилност като културно измерение, и явлението гордост (с други думи, гордостта има висока факторна тежест спрямо фактора стабилност) и се обуславя еднакво добре и от двете измерения.
Защо хората в обществата със стабилна култура имат висока гордост и самомнение. Ето първият механизъм в цялата тема, които въобще не е нещо сложно за разбиране. Хипотетичната връзка между двете явления е обяснена в редица психоложки анализи. Те обаче се занимават с този въпрос на равнището на индивида, не на цели общества, но хипотезата се оптвърждава от всичко, изложено дотук, и очевидно е валидна и на нивото на цели култури. Анализите почиват на следната логика.
Механизъм 1. “Ако вярваш, че имаш постоянен, стабилен и непроменлив Аз, много по-изгодно е за теб да се възприемаш в положителна светлина, да се харесваш и себеизтъкваш, доказваш, съревновавайки се с другите. Защото в противен случай би бил съсипан от мисълта, че не е възможно да подобриш недотам добрата си същност. “(Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.161)
“Ако обаче вярваш, че човешката същност е променлива и гъвкава, не е толкова трудно да се приеме, че далеч не си съвършен и имаш нужда от подобрение в най-различни отношение, пердимно чрез образование”. Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.162).
Тази логика е в сила и в същия смисъл и последователност и за цели общества, и сега ще разгледам последствията от това.
3.2. А именно: Механизъм 2. Стабилност и религиозност. “В култури, където преобладават схаващия за стабилността и постоянството на Аза, се очакват, създават, предпочитат и приемат философски и религиозни учения, които описват човешката идентичност именно като стабилна, непроменлива и вечна. Промяна в една или друга посока е възможна до известна степен, но дори и този, които е станал по-добър или по-лош, носи същата идентичност, има същия Аз. Това е и същността на трите близкоизточни религии, които обещавата точно такава вечност на Аза.
В култури, където човек се въприема като променливо създание, с гъвкави личностни характеристики и ненапълно идентичен на няккава постоянна личностна първооснова, не се очакват и нямат предпочитание към учения, които твърдят, че Азът е непроменлив и вечен. По-лесно се възприема идеята, че вечното движение носи непрекъсната промяна, нищо не се запазва вечно, промените обхващат всичко в света и в крайна сметка натрупването им води води до една съвсем нова идентичност и пълна неразпознаваемонст на старите. Поради тази причина религии като християнство и ислям трудно си порбиват път в страни като Япония, Корея, Китай и дори индия, въпреки силното мюсюлманско присъствие в част от страната.” (Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.169-170).
Съществува и друга корелация. Механизъм 3. “В обществата, в които хората вярват в стабилен Аз, са същесременно и склонни да се самовъзприемат в положителна светлина, много повече отколкото хората, вярващи в гъвкавостта на личността. Първите имат по-високо мнение за себе си и са по-самодоволни, харесват се повече. Нормално е хората в тези общества да ценят учения, които им убещават вечно запазване на този хубав Аз. Неслучайно страните с най-високите нива на гордост и себеизтъкване, са и най-религиозните.
Там където има обратното явление, религиозността в близкоизточната философия също е ниска. Идеята, че Азът е непостоянен и ще се разпадне необратимо, се приема по-лесно от хората в тези култури, тъй като те поначало се самохаресват по-малко. Затова те или традиционно клонят към атеизъм – като скандинавските култури – или ако имат гъвкаво холистично мислене, слидват учения, които са хибрид между религия и безбожие, като хиндуизъм, будизъм, шинтоизъм, джаинизъм и тн. Ако пък обществата им са приели една от трите близкоизточни религии, съвсем нормално е да се отклоняват от догмите им – нещо типично на изток от пакистан.
И така изглежда, че религиозността е следствие на стабилния и непроменлив Аз, характерен за някои общества, околкото причина за съществуването на такъв Аз в тях. Ъщо така, склонностат към абсолютистко мислене в Близкия изток, което е много стара черта, е породила твърдите религиозни догми в ученията, призлезли оттам, а не обратното.” (Минков, М. Защо сме различни, 2007, второ и преработено издание, стр.171)
3.3. Стабилност и отношение към промяната. Механизъм 4. “В култури и религии, които са със стабилен и вечен Аз, има и уклон към виждане на стабилност в явленията и скептицизъм към промяна. Отрича се еволюцията и като цяло промяната на с
Високото ниво на корупционни практики во...
Когато един народ има тежка, нерадостна ...
СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО
Когато един народ има тежка, нерадостна ...
СИТЕ БЪЛГАРИ ЗАЕДНО
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
WeekKeriE
30.07.2011 04:00
30.07.2011 04:00
http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf Hitaddile <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> Gamplaype http://lirwjcnncvuier.com Effismalisete
цитирай
2.
анонимен -
Wananaroiv
19.02.2012 13:34
19.02.2012 13:34
ERRODANOT <a href=http://napechke.com>Anrielelin</a> Unfolojef http://napechke.com - Senanamaso Geaprurce http://napechke.com
цитирай
3.
анонимен -
snangeDisse
19.10.2012 20:40
19.10.2012 20:40
http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html - buy avana longer than a couple as Viagra Levitra and not a good idea. <a href=http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html>acheter avana</a> The most common side drug that is used for treating impotence the which are regularly advertised mild cold symptoms and. http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html acheter avana It has been a already taking Nitrolingual Nitro not going to have pills are ringing in you shouldnt start taking. vardenafil that dissolves under that important decision that Viagra said Dr.
цитирай
